Разпространение на вида
Белоглавият лешояд е една от най-едрите птици в Европа. За съжаление, видът е изчезнал от по-голямата част от гнездовия си ареал. Въпреки това се среща масово в Испания, като е добре представен и във Франция. В края на 20 век на Балканите съществуват отделни изолирани колонии, а в България- само една в Източни Родопи до град Маджарово.
Ролята на екологичните организации
За щастие някои от естествените колонии нарастват бързо, с помощта на екологични организации. Такива са източнородопската в България и Гърция, о-в Крит в Гърция, долината на река Увац в Сърбия и по островите на Хърватска. Но има и други, които са с изключително негативен прираст или вече са изчезнали към края на 20 и началото на 21 век, каквито са колониите в Македония и много други в Гърция.
Балкански план за действие за опазване на лешоядите
Това е причината няколко природозащитни организации в Европа, и в частност на Балканите, да започнат Балкански план за действие за опазване на лешоядите. Целта е координация и засилване на дейностите по опазване и възстановяване на четирите вида лешояди на Балканите. Ключова дейност в плана е реинтродукцията на лешояди в места, където са изчезнали, но е трудно да се самовъзстановят поради малката останала популация.
Котленска планина беше разпозната от екипа на ФДФФ като идеалното място за връщане на лешоядите.
И четирите вида са гнездили там до средата на 60те години на 20 век, но са били изтребени с масова, национална кампания за тровене със стрихнин. За щастие, тази практика отдавна е забранена от закон, но птици вече липсваха, с изключение на няколко египетски лешояди.
От 2001 до 2006 година, екипът на ФДФФ положи огромни усилия да намери белоглави лешояди от Испания, Франция и Израел за транспортиране в Котленска планина. Както и да убеди най-известните европейски специалисти и организации в успеха на идеята.
Първи ни подоха ръка френски зоопарк Де Доуе, Зоопарк Виена и американската фондация Котонууд и първата клетка (волиера) беше построена в двора на Природо-исторически музей гр. Котел, втората- на Урушки скали.
Междувременно районът за пускане започна да се трансформира под усилията на ФДФФ. Създадена беше ферма с овце под Урушки скали, за да поддържа естествените пасищни комплекси и да осигурява храна за лешоядите, за начало. Широка обществена кампания се проведе на местно ниво. Експерименталните пускания на птици започнаха през 2007.
Преди това, през 2006 комисията по реинтродукция към Балканския план официално одобри Котленска планина, като първото място за пускане и възстановяване на белоглави лешояди. Три птици през 2007 и още 12 до 2010 бяха пуснати на свобода.
Проект по програма LIFE+
През 2010г, стартира европейски проект, финансиран от Програмата ЛАЙФ+ в НАТУРА 2000 зоните, за връщане на белоглавите лешояди в Стара планина. Проектът е в партньорство на Сдружение Зелени Балкани и ФДФФ. С финансовата помощ на ЕС още 200 птици се доставят от Испания, за да бъдат пуснати на четирите избрани места- Котленска планина, Врачански Балкан, ПП „Сините камъни“ и НП Централен Балкан. От тези птици за Котленска планина бяха доставени 45. В края на проекта съществува вече постоянна колония от пуснатите лешояди в Котленска планина и ПП“Сините камъни“ от около 20 птици, които от две години гнездят и снасят, макар и все още без успех в излюпване на малкото.
Непланирано беше положителното въздействие на нашия проект върху изчезващата балканска полулация на египетски лешояд. Като критично застрашен, за спасяването на този вид птица се борят множество организации и проекти.
След оформянето на група белоглави лешояди, тя привлече в района последните египетски лешояди там, като им създаде благоприятна и сигурна среда за оцеляване. Случайният резултат беше описан в IUCN Global Reintroduction Perspective 2010 като възможен инструмент за спасяване на египетския лешояд.
Живот за Кресненския пролом
Завръщането на белоглавия лешояд беше една от целите на проекта Живот за Кресненския пролом LIFE11 NAT/BG/000363
Цели на проекта
Възстановяване популацията на белоглавия лешояд в пролома чрез природозащитни мерки и повишаване институционалния капацитет за опазването им. Опазване на емблематични видове хищни птици в Кресненския пролом.
Целеви видове
Белоглав лешояд (Gyps fulvus), Черен лешояд (Aegypius monachus), Египетски лешояд, скален орел, далматински сокол, сухоземни костенурки и вълк.
Резултати
Връщането на белоглавия лешояд в Кресненския пролом е един от проектите с конкретни, видими и практически резултати за опазване на редки видове и за възстановяването на изчезнал вид животно в България. Програмата пожъна успехи, след близо 15-годишни усилия, които заслужават да бъдат отчетени през 2015-2016, като едни от най-успешните консервацонни дейности в България.
След пуснати повече от 60 белоглави лешояди за 6 години, през размножителния период 2015-2016 в Кресненския пролом бяха сформирани 6 двойки, от тях 2 загнездиха и снесоха 2 яйца. Две малки бяха излюпени по скалите и успяха да оцелеят и излетят.
Тези резултати ни дават основание да приемем, че видът е успешно възстановен.
Освен преки резултати, изразени в завръщането на лешоядите в Кресненкия пролом, проектът има и принос към:
- подпомагане на все по-намаляващата популация на египетски лешояд и успехи с вида тук. От 2006 г, когато видът изчезна от района на село Илинденци, през 2015 и 2016 започнаха нови и зачестили появи на тези птици на площадката за подхранване край село Ракитна.
- все по-честа поява и траен престой на изчезналият като гнездящ вид за станата ни- черният лешояд. През 2013 за първи път ни посети една птица, 2014- две птици и 2015- четири черни лешояда бяха засечени на площадката, а общото време на престой при нас беше около два месеца.
- Постоянно присъствие на скални орли, морски орел, царски орел на площадките за подхранване. Общо около 65 белоглави лешояди постоянно присъстват в района. Посещения на птици от Сърбия, Македония, Гърция, Хърватия, Израел. Монтирани са предаватели на 12 птици.
- възстановяването на пасищното животновъдство и автохтонните породи – две стада от овце и крави бяха създадени. Кравите са от примитивната порода Късорого родопско говедо. Интересното е, че те са адаптирани към наличието на хищници и имат инстинкт да се съхраняват. Стартира проект за реинтродукция на елен лопатар, 14 животни са собственост на проекта в заграждение като се размножават постоянно. За пускането им ще се разчита на съвместната работа с ловните дружинки, които ще се грижат за вида и за неговото устойчиво развъждане, така че винаги да има прираст в природата и контролиран отстрел. Подпомогнахме редица животновъди, за да практикуват транхуманция.
- намаляване използването на отрови и бракониерството- уникалната Компенсаторна програма на ФДФФ, работеща от 2003, даде добри резултати. След като стотици овце и кучета бяха раздадени като компенсация за щети от хищници, ние успяхме да овладеем процеса на конфликт човек-хищник в района и да предотвратим нелегалното залагане на отрови.
- изолиране на опасни електрически стълбове-убийци на лешояди.
- Център за размножаване на диви животни- село Ракитна беше създаден за белоглав лешояд и сухоземни костенурки. Последните са в постоянен риск от загуба на местообитание и бракониерство. Проектът маркира костенурки и проследява промените в числеността на двата вида. От 2016 приема конфискувани костенурки за карантина и рехабилитация преди повторно пускане.
- цялостно популязиризаране на природозащитната идея в целевите територии- Информационен център в село Ракитна посреща гостите на района с изложба и инфо материали за природозащитните дейности. Проектът привлича вече около 1000 човека годишно в района и повишава икономическото му развитие.
Годишни отчети
Подробна информация за нашите дейности свързани с реинтродукцията на белоглавия лешояд можете да прочетете в нашите годишни отчети:
