Програмата е стартирана от ФДФФ през 2002 година с цел да се намали общият брой на случаите на отравяне на диви животни в България, включително от различни източници: селскостопански химикали, отровни примамки, родентициди и други.
За да постигне тази амбициозна цел, ФДФФ работи в координация с държавни институции, неправителствени организации и местни общности за решаване на проблемите и изготвяне на план за действие.
Важна част от тази дългосрочна програма е обучението на местното население относно ефектите от отравянията върху дивата природа и опасностите, които те представляват за домашните животни и домашните любимци, както и потенциално смъртоносната заплаха за хората. Освен това, през 2002 г. е стартирана уникална Програма за компенсиране на загуби от хищници и дарения на пастирски кучета на фермери.
Към днешна дата ФДФФ е започнал и реинтродукция на елен лопатар, с цел да се осигури проверена храна за вълците и да се намали натискът върху добитъка, който води до конфликти между хора и хищници и до незаконни отравяния. Няколко ферми на ФДФФ в различни части на България служат като модел за местните фермери и демонстрират начини за справяне с нападения от хищници. Три места за подхранване на лешояди се поддържат постоянно, за да се предотвратят отравяния на реинтродуцираните птици.
Напоследък екипът на ФДФФ споделя дългогодишния си опит в борбата с отравянията на дивата природа чрез лекции и презентации на международни конференции и работни срещи, както и чрез подготовка на научни публикации. От 2018 г. ФДФФ изнася и прилага система за ранно предупреждение за отравяния на диви животни чрез проследяване на лешояди с GPS предаватели.
Кампанията за борба с отровите на ФДФФ започва през 2001 година с цел да алармира обществеността за голямата опасност от поставянето на отрова. ФДФФ отпечатва два вида плакати в хиляди екземпляри, които служат като напомняне, че отравянето е незаконно действие съгласно българското законодателство.
Фиг.1. Отпечатани информационни материали за алармиране на обществеността относно отравяния на диви животни (2002 г.)
В продължение на няколко години плакатите съдържаха безплатен телефонен номер за подаване на сигнали за случаи на отравяне. В днешни дни такива сигнали официално се приемат на номер 112, но по-голямата част от тях достигат до нас чрез директни съобщения и обаждания. Сигналите се проследяват от местните екипи на ФДФФ в Котел, Кресненското дефиле, Сакар и Врачански Балкан, които отговарят за събирането на трупове – заподозрени като поставени незаконни отровни примамки.
От 2002 г. изградихме силно партньорство и започнахме да инвестираме в капацитета на Токсикологичната лаборатория към Националния ветеринарен институт в София, с цел извършване на анализи на проби от отрови. В резултат беше създадена база данни за видовете химикали, използвани при отравянията. Осигурихме фризери, уреди и консумативи, както и експертен опит от международни специалисти, за да се осигури обработка на пробите от отрови.
Фиг.2. Първите токсикологични анализи на отровени диви животни през 2003 г. бяха подкрепени от екипа на ФДФФ
ФДФФ започна да организира ежегодни работни срещи на Националната работна група за борба с отравянията. Срещите обикновено се провеждаха в Центъра за обучение и образование на Зоологическата градина в София. Работната група беше създадена с участието на над 30 представители от български природозащитни неправителствени организации и компетентните институции.
Фиг.3. Първите срещи на Националната работна група за борба с отравянията и международен семинар през 2004 г.
През ноември 2004 г. в София се проведе международен семинар по анатомопатологични и токсикологични изследвания на отровени диви животни.
Програмата на ФДФФ за борба с отровите беше част от Балканския план за действие за опазване на лешоядите, който включваше редица неправителствени организации от балканските страни и беше финансово подкрепен от Зоологическото дружество във Франкфурт.
Междувременно ФДФФ създаде проект за пастирски кучета в Югозападна България, чрез който се даряват работещи каракачански кучета на стада, често нападани от хищници, с цел да се намали напрежението между пастирите и вълците. Проектът беше подкрепен от фондация Cottonwood, а по-късно и от програмата PHARE – инициатива на Европейския съюз за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на страни партньори, подготвящи се за членство в ЕС.
Фиг.4. Екипи на ФДФФ даряват каракачански кученца на животновъди, за да служат като пазачи на стадата
ФДФФ създаде Компенсаторна програма за загуби на добитък вследствие на нападения от хищници в Югозападна България, с цел да се прекрати незаконната употреба на отровни примамки в природната среда. Програмата беше разширена и в Стара планина, където предстоеше началото на реинтродукцията на лешояди, благодарение на подкрепата на фондациите Rufford Small Grants и Whitley Foundation от Обединеното кралство.
Фиг.5. Разследване на нападения от хищници и компенсации на фермери (2005 г.)
Нашите предишни усилия и натрупаният опит доведоха до публикуването на 48-страничен наръчник: „Какво да правим при намиране на отровени животни. Закони, съвети, котнакти.“, описващ законовата рамка и ролята на всяка институция при подобни случаи. Наръчникът беше разработен съвместно със Зелени Балкани – Център за рехабилитация и размножаване на диви животни. Печатни екземпляри от изданието бяха разпространени сред институции и неправителствени организации.
Междувременно, през 2004–2005 г., в Южна България се случи сериозна напаст от скакалци, която доведе до множество инциденти с диви животни и смъртни случаи, причинени от използване на инсектициди. ФДФФ инициира спешна обществена кампания в засегнатия регион.
Вследствие на това ФДФФ се присъедини към мрежата от организации на PAN Europe (Pesticide Action Network Europe). През следващите години получихме все повече сигнали за отровени животни и успяхме да анализираме по-голямата част от тях.
Голям брой отровени животни бяха открити в района на автомагистрала „Тракия“, близо до град Пазарджик. Мъртви птици бяха събирани от пътното платно. Първоначално се предполагаше, че са загинали при сблъсък с превозни средства, но последващите анализи показаха, че причината е отравяне с пестициди. Птиците бяха предимно видове, хранещи се с гризачи – мишелови и сови.
През 2005 г. много мъртви птици бяха събрани под стълбове на електропреносната мрежа в района на Тополовград. Смяташе се, че са жертва на токов удар или сблъсък с електропроводи. Токсикологичните анализи обаче показаха висока степен на замърсяване с пестициди, което наложи извод, че отравянето е основната причина за смъртността.
В района на Пазарджик членове на местното ловно дружество приложили препарата Ланат върху 20 яребици, пуснати предварително за лов. Целта била умишлено да се отровят грабливи птици. В резултат били убити 12 мишелова и един сокол скитник.
Фиг.6. Опасни пестициди и инсектициди – свободно достъпни в аптеките
В района на Велико Търново по това време бяха отровени девет чакала, един скален орел и един гарван. Анализите показаха използване на силно токсични замърсители от групите на органофосфатите и карбаматите.
Колкото повече питахме и търсехме, толкова повече случаи на отравяния излизаха наяве.
През 2007 г. получихме информация за два случая на отровени мечки (Ursus arctos). Едната беше отровена с пестициди от групите на органофосфатите и карбаматите в района на село Розино, в подножието на Национален парк „Централен Балкан“. Отравянето беше доказано в токсикологичната лаборатория на Националния ветеринарен институт в София. В друг случай, съобщен от местни жители, мечка е била отровена с мед, примесен с пестициди. Тъй като стомахът на изследваната мечка е бил празен, се предполага, че случаите са сходни и вероятно извършителят е един и същ.
Междувременно, два египетски лешояда бяха открити мъртви на различни места в Източните Родопи. Единият беше взет за проба и анализите потвърдиха отравяне с органофосфати и карбамати. Другият труп беше в твърде напреднал стадий на разлагане и не можа да бъде анализиран.
Вълк в оградената територия на Сдружение „Балкани“ в района на село Влахи (Пирин планина) беше намерен мъртъв. Не бяха открити симптоми на заболяване, а само бял прах по един от крайниците на животното. Случаят не беше анализиран, но се предполага, че местни жители са отровили вълка, тъй като вярват, че сдружението пуска вълци обратно в природата.
Мишелови, египетски лешояди, гарвани, кучета, вълци и други животни бяха съобщавани като жертви на отравяне. Където беше възможно, бяха взети проби за анализ.
Ситуацията с анализите за тежки метали към 2008 г. все още не беше достатъчно изяснена, тъй като липсваха сравнителни референтни стойности.
Между 2009 и 2016 г. бяха разследвани 72 потенциални случая на отравяне.
Фиг. 7. Стотици отровени орли, лешояди, мишелови и други видове диви животни
Екипът на ФДФФ активно се включи в продължаващата кампания за забрана на употребата на диклофенак и неговия опасен аналог – ацеклофенак – във ветеринарната практика в Европейския съюз.
Петиция беше изпратена до ЕС и до някои държави членки с официално искане да бъде започната референтна процедура за отнемане на разрешението за търговия с диклофенак съгласно член 35 от Директива 2001/82/ЕО, въз основа на рисковете, които препаратът представлява за популациите на лешоядите в Европа.
Ветеринарният диклофенак убива лешояди и е причина за драстичен (99%) и бърз срив на популациите им в Индийския субконтинент – в този регион бяха положени значителни усилия, за да се забрани успешно употребата му, тъй като съществуват нетоксични алтернативи.
Мониторингът срещу отравяния се извършваше чрез регистриране на случаи на нападения над домашни животни по Компенсаторната програма. Всеки подаден сигнал се анализираше. ФДФФ получи над 100 сигнала за нападения в рамките на пет години. Проектът поддържа актуална база данни както за законно отстреляни вълци в региона, така и за случаи на отравяне, независимо от техния характер.
Фиг.8. Стотици плакати напомняха на животновъдите да се обаждат на ФДФФ при нападения
Статията “HOW TO AVOID DEPREDATION ON LIVESTOCK BY WOLF – THEORIES AND TESTS” E. STOYNOV, A. GROZDANOV, S. STANCHEV, H. PESHEV, N. VANGELOVA and D. PESHEV, беше публикувана в Bulgarian Journal of Agricultural Science, 20 (1) 2014, 000–000 Agricultural Academy.
Два доклада на стажанта на ФДФФ Ханс Уилпстра, озаглавени „Predation on livestock by wolf (Canis lupus) in the Kresna gorge, Bulgaria“ и проучване на взаимодействията между вълци, хора и мършояди в Кресненското дефиле – „What do we eat tonight?!“, бяха изготвени. Те обхващат териториите на две общини – Симитли и Кресна, като общата площ на изследвания район е 400 км².
Основните въпроси на изследването бяха: „Колко голям е рискът от използване на отрова в селата в изследвания район? И какво може да се направи, за да се намали рискът от използване на отрова в района и в Средиземноморска Европа?“
Резултатите от анкетите показаха, че ежегодно вълците убиват 384 домашни преживни животни. Това представлява средно 7.23 % от общия брой животни във всяко село. Стойностите варират между 0.25 % и 21.28 % от общия брой животни в даденото село. Нападения от мечки бяха установени само в две села – Ощава и Сенекос, където бяха убити 11 животни. Нападенията в селата Ракитна, Ощава, Мечкул и Симитли бяха значително по-високи от очакваните въз основа на наличието на добитък.
Фиг. 9. Много случаи на нападения се случват в овчарника или двора през нощта
Някои от най-забележителните случаи на отравяне след 2010 г. бяха следните:
- Април 2012 г. – Два скални орела в района на Сандански бяха намерени отровени. Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) не успя да установи и санкционира извършителя. Впоследствие извършителят стана известен на Окръжната прокуратура в Сандански, но поради липса на доказателства делото беше прекратено. Проверихме възможността за възобновяване на обвинението като частен иск, но липсата на доказателства остана пречка.
- Декември 2013 г. – Отровена коза беше предоставена на нашия екип за допълнително хранене на египетски и черен лешояд в птицариума, но птиците починаха скоро след това. Законът не предвиждаше възможност за преследване на извършителя. Използвахме местното население, за да окаже натиск върху виновника и да го накара да спре използването на отрова в бъдеще.
- Март 2015 г. – Разследван беше случай на незаконно отравяне в близост до село Влахи в защитена местност Кресна. Отново беше поставена отровна примамка с цел убиване на вълци, но жертвите се оказаха три овчарски кучета и един червен лисица. Екип на ФДФФ и инспектор на РИОСВ посетиха мястото, но тъй като лисицата е ловен вид по Закона за лова, смъртта ѝ трябваше да бъде официално регистрирана от горски служител. Въпреки че се обадихме на Изпълнителната агенция по горите, не дойде представител. Този път се обадихме на полицията и на местния ветеринар. Въпреки че официалната процедура протече по-добре, отново нямаше успешен процес срещу извършителя. За съжаление причината за пропуснатата възможност за наказателно преследване по Закона за биологичното разнообразие беше липсата на защитени видове като жертви.
Фиг. 10. Лисици, язовци и овчарски кучета са най-честите жертви на отравяне сред бозайниците
Имаше необходимост от подобряване на законодателството, тъй като доказването на отравяне е трудно и това прави закона неприложим.
В рамките на проекта Живот за Кресненското дефиле, започнал през 2012 г., нашият екип участва в преразглеждането на Закона за лова. ФДФФ подготви писмо, подкрепено от още седем НПО и институции (VCF, Зелени Балкани, БДЗП, Софийски зоопарк, Природонаучен музей в Благоевград, Advanced Wildlife Technologies, Spatia Wildlife), с предложения за промени в някои текстове от закона. Накратко, предложихме да се включи нов текст, според който пускането на отрова да се счита за ловен акт, независимо дали има или няма жертви от групата на „ловните видове“. Този текст не беше разгледан от Комисията по земеделие в българския парламент.
Все още всички опити за преследване на извършителите на отравянията се провалят. Натискът върху изпълнителната власт (местни публични обвинители и съдии) в българската съдебна система засега не дава резултати. Поради това в момента има спешни и продължаващи опити за политически реформи в съдебната система в България. Въпреки че съществува силна група, която подкрепя статуквото и реформите все още са под въпрос дали ще се случат, природозащитните НПО са сред най-острите противници на старата система.
Фиг. 11. Народното събрание на България, лобиране за преразглеждане на Закона за лова
Проектът Живот за Кресненското дефиле стартира редица петгодишни консервационни дейности на място с цел да потуши конфликта между хората и хищниците там. Сред предприетите действия са повторното въвеждане на елен лопатар за увеличаване на естествената храна за вълците, предоставяне на консултации на фермерите да преминат от овце и кози към добитък в районите с най-гъста популация на вълци, както и изследване и мониторинг на конфликта.
В рамките на проекта беше публикувана изследователска статия със заглавие „Полезно ли е присъствието на вълка за лешоядите в Европа?“ Предложихме, че увеличаването на популацията на вълците над оптималния брой за даден район трябва да доведе до промяна (намаляване или временно спиране) на консервационните действия.
През 2014 г. екарисажът, отговорен за транспортирането на всички умрели животни от фермите, прекрати дългите пътувания до Южна България. Кметовете бяха спешно призовани да намерят местно решение за съхранение на труповете на хиляди животни от фермерите. Местните управители на община Симитли, обхващаща 17 населени места и 17 000 души, където се намират площадките за хранене на лешояди на ФДФФ, официално поискаха да се депонират всички трупове в „ресторантите“ за лешояди.
Горният проблем за фермерите и управителите можеше да се превърне във възможност за опазване на лешоядите или в голяма заплаха за местното биоразнообразие — това зависеше и все още зависи от нашите действия и усилия. От една страна, свободно достъпните трупове навсякъде са лесен източник за поставяне на отрова срещу хищници, което може да унищожи цялата колония лешояди, но ако транспортът на труповете към хранителните площадки е организиран добре, това може да спаси много животни от отравяне. Освен това изобилието от храна би могло да доведе до разцвет на популацията на лешоядите.
Отровата е основната заплаха за лешоядите по целия свят, както е посочено в Мултивидовия план за действие за лешоядите — всеобхватен стратегически документ, който очертава приоритетните действия за опазване на 15 вида стари световни лешояди и който наскоро бе приет от подписалите Конвенцията за мигриращи видове (CMS). ФДФФ участва във важен семинар за опазване на популациите на лешояди в Европа, Централна Азия и Близкия изток, проведен от 25 до 29 октомври 2016 г. в Национален парк Монфраге (Испания).
Междувременно, до 2016 г., Програмата за компенсации е предоставила компенсации за около 400 овце и кози, над 150 пазачни кучета и застрахователни полици за повече от 500 животни. Програмата е помогнала пряко на 530 фермери, а над 1500 са били индиректно облагодетелствани.
Въпреки това, през март 2017 г. в Кресненското дефиле бяха отровени три вълка и над 30 лешояда. Отровната примамка унищожи по-голямата част от реинтродуцираната колония на белоглавия лешояд. Търсенето на примамките на терен продължи няколко дни, като отровата доведе до допълнителни случаи на отравяне. Накрая убийствената отровна примамка бе открита на 20 км от мястото за гнездене на лешоядите, където бяха намерени и повечето от труповете им.
През 2017 г. ФДФФ разработи иновативна идея за ангажиране на лешоядите да търсят отровни примамки като част от проекта „Vulture Return LIFE 14 NAT/BG/649“ и след трагедията в Кресненското дефиле. GPS/GPRS предаватели, поставени на уловени птици, ги превърнаха в „детективи на отровите“. Текущата им локация се предаваше на всеки 10 минути на екипа. Местата, където птиците стояха повече от половин час, се проверяваха на терен. Първите пет предавателя бяха поставени на белоглави лешояди в Кресненското дефиле.
На 25 април 2017 г. в София се проведе международна работна среща, посветена на незаконната употреба на отрова срещу диви животни. Срещата беше част от проекта „Vultures Back to LIFE 14 NAT/BG/640“ и в нея взеха участие представители на испанското министерство на околната среда, Фондацията за опазване на лешоядите (VCF), един от водещите испански експерти по анализ на отровни вещества, както и всички компетентни български институции и природозащитни НПО.
Испанските експерти подробно представиха институционалната схема, която действа в Испания за борба, превенция и санкциониране на случаи на незаконна употреба на отровни примамки. Бяха изложени схемата и конкретните действия за събиране на доказателства и анализ на проби.
Обсъжданията, с участието на всички присъстващи, за съжаление разкриха, че няма ясен план за действие при откриване на отровени диви или домашни животни. Самите институции се объркват и не могат адекватно да реагират и овладяват такива ситуации, което води до допълнителни отравяния. Липсата на санкции и ефективно наказание за тези нарушения създава усещане за безнаказаност и улеснява извършването на нови престъпления.
През април 2018 г. бе намерен отровен вълк с GPS нашийник заедно с лисица. Вълкът беше открит много бързо благодарение на нашийника. Много други случаи останаха неразкрити.
Проучване на Първанов и съавтори (2018) и екипа на ФДФФ показа, че отровата, използвана за убиване на вълци, е основната причина за 60% от всички регистрирани случаи на отравяне на лешояди в южните Балкани. Друго изследване (VCF 2018) отчете 446 отровени лешояда в региона през последните 30 години.
През 2018 г. първите белоглави лешояди с GPS предаватели, наречени „детективи за отрови“, доказаха, че Системата за ранно предупреждение работи. Лешоядът с името 1H-Wild, който се придвижваше в планините Пинд в Централна Гърция, прелетя до Акарнания (ЮЗ Гърция), Месолонги. Последните данни от GPS предавателя показаха, че 1H-Wild се е хранил в района на Аграфа и е преместил на около 5 км разстояние, но после спря напълно да се движи. Нашият екип посети мястото и намери 1H-Wild почти напълно разложен. Преди това алармирахме Гръцкото орнитологично дружество и Национален парк Цумерка. Близо до мястото, където 1H-Wild бе последно записан, за съжаление бяха открити още два мъртви белоглави лешояда — и двата без шредаватели и неопръстенени. До тези два лешояда беше трупът на теле, който беше изяден наполовина, и смятаме, че това е било използвано като примамка, тъй като наблизо имаше пластмасова бутилка с остатъци от бял прах. Останките и химическото вещество бяха събрани и изпратени за токсикологичен анализ, за да се установи точната причина за смъртта.
Отново през 2019 г. маркиран с GPS лешояд изпрати сигнал „смъртен статус“ от село във Врачанска планина. За два часа нашият екип локализира мястото и го посети. Точно навреме открихме отровната примамка (крава) и я премахнахме, за да предотвратим кацането на повече лешояди и бъдещи жертви, въпреки че около 15 белоглави лешояда, няколко гарвани и скален орел вече бяха умрели. Големият обществен интерес накара прокуратурата да действа бързо. Въпреки това, две години по-късно няма нито един наказан.
Масов случай на отравяне се случи в началото на февруари 2020 г. в региона на Месолонги, Гърция. Девет белоглави лешояда бяха намерени мъртви, а още двама бяха спасени отровени в центъра за рехабилитация ANIMA, като е възможно да има още неоткрити птици. От разстояние екипът на ФДФФ подкрепи и консултира гръцките колеги при търсенето на примамката, за локализиране на мястото на отравяне и как да се действа незабавно, за да се осигури безопасността на останалата колония лешояди там. Освен това, колонията в Кресненското дефиле отново беше засегната през 2020 г., като 10 до 15 лешояда бяха отровени, но за нещастие сред тях нямаше маркирани с GPS птици, нито пък някой беше наблизо.
Оказва се, че все още липсват две жизненоважни стъпки, които не сме успели да предприемем:
- Укрепване на капацитета на компетентните власти и подтикване да свършат работата си правилно
- Осигуряване на повече GPS маркирани лешояди – „детективи за отрови“
През 2020 г. дойде финансова подкрепа от Whitley Nature Foundation и BalkanDetox LIFE за закупуване на повече GPS предаватели за лешояди за проследяване и за осигуряване на юридическа помощ при престъпленията.
След катастрофалния случай с отравянето на колонията белоглави лешояди в региона на Месолонги, Гърция през февруари 2020 г., нашият екип участва в оборудването на пет белоглави лешояда с GPS предаватели, като осигури консултации и логистична подкрепа на управлението на Национален парк Месолонги в Гърция. FWFF предостави три GPS предавателя, а общо пет бяха монтирани на белоглави лешояди на 6 и 7 март 2020 г. Две от птиците бяха успешно рехабилитирани от отравяне през февруари 2020 г., благодарение на невероятните усилия на Спасителния център ANIMA в Атина. Останалите три бяха оборудвани с предаватели и върнати в природата след отглеждане в плен в друг спасителен център в Гърция.
До средата на 2020 г. пет от шестте основни района за лешояди на Балканите бяха покрити от Системата за ранно предупреждение, като броят на „детективите за отрови“ непрекъснато се увеличаваше с помощта на донори като LIFE, WFN, VCF и други.
Чрез проекта BalkanDetox LIFE девет организации работят съвместно с различни национални и международни заинтересовани страни — от държавни органи до ловци и животновъди, за да минимизират тази заплаха и да постигнат конкретни резултати в седем балкански страни (България, Гърция, Северна Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина, Албания и Хърватия).
До 2021 г. регистрирахме „смъртен статус“ на няколко маркирани с GPS лешояда – „детективи за отрови“ в Западна Гърция (Острава, Кели, Златар, Вардар, Маркос, ОХ и Wild-1H), като по-късно се доказа, че птиците са отровени. Гръцките региони Пелопонес и Етолия-Акарнания привличат стотици лешояди годишно заради огромните скали и свободната паша на добитък навсякъде, но властите все още не успяват да спрат и контролират отравянията, което прави тези региони истински екологичен капан за всички лешояди на Балканите.
Много опасно предложение за промени в Закона за лова в края на 2020 г. обедини всички природозащитни НПО и научни институти в България. В противоречие с българското законодателство и международните конвенции беше предложено да се легализира използването на отровни примамки за диви животни с цел борба с африканската чума по свинете и намаляване на популацията на дивата свиня. Огромна обществена кампания спря това предложение да стане факт.
Белоглав лешояд, пуснат през 2017 г. в Котел планина, беше намерен почти мъртъв под електропровод през 2020 г. За съжаление птицата почина в Центъра за спасяване на диви животни в Стара Загора. След аутопсия и токсикологични анализи ветеринарите потвърдиха оловно отравяне.
През юни 2021 г. черен лешояд сигнализира „смъртен статус“ близо до Добринище в Югозападна България. Предавателят беше намерен в река, изваден от птицата, която изчезна. В близост открихме конски труп и отровно вещество в него. Гарван летеше несигурно в района. Много дързък беше похватът на нарушителя, който е отровил лешояда, намерил трупа и хвърлил предавателя в реката. Протоколът беше спазен и случаят е под разследване.






































