Трансхуманция

Трансхуманцията се практикува от векове на Балканския полуостров, но в България в последните десетилетия тя е почти забравена. Днес едва малък брой стопани прилагат кратки сезонни придвижвания на стадата си – от планините към долините през зимата и обратно през лятото. Този вид вертикална миграция е сходен на трансхуманцията, но не включва хоризонтални придвижвания на дълги разстояния. Смята се, че трансхуманцията е по-икономически ефективна и има изключително важно значение за опазването на природата, тъй като предотвратява свръхпаша в равнините и поддържа планинските пасища открити.

Много видове растения, птици и бозайници са застрашени от изчезване поради загуба на местообитания. Това е особено добре документирано при пасищните местообитания в планините и равнините. Видове като царския орел, малкия креслив орел и европейския лалугер – всички включени в Червения списък на IUCN като уязвими – са силно зависими от съществуването на открити пасища с добро пашуване, където разнообразието на растения и насекоми е високо. Соколът скитник, който наскоро бе включен в списъка на глобално застрашените видове, също е в голяма степен зависим от наличието на добре поддържани открити пасища както в планините, така и в равнините.

Традициите на трансхуманцията в България бяха напълно изгубени по време на комунистическия период вследствие на национализацията на икономиката, включително животновъдството.

Мнозина смятат, че трансхуманцията е неприложима в съвременния свят. Природозащитниците в Испания и Франция обаче показват, че дори развитите държави развиват проекти и възстановяват трансхуманцията, като използват предимствата на новото хилядолетие (например мобилни комуникации, соларни панели за електричество, въздушен транспорт на животни и медикаменти и др.).

Изхождайки от познанията за проблемите в животновъдството в България, от успешното възстановяване на трансхуманцията в Испания и Франция, както и от факта, че тя все още се практикува в съседна Македония, Фондът за дива флора и фауна (ФДФФ) решава да я възстанови и в България.

ФДФФ притежава 250 овце в Котленската планина, овчарник, както и 250 хектара наети и собствени планински пасища и ливади, използвани за нуждите на неговата програма за компенсация на щети от хищници. В рамките на Плана за действие за лешоядите на Балканите ФДФФ изпълнява проект, насочен към ограничаване на конфликта между животновъди и диви хищници чрез компенсиране на пострадалите стопани с живи животни от собственото стадо. По този начин се очаква да намалее незаконната употреба на отрови, което ще допринесе значително за опазването на хищниците и лешоядите.

Използвайки наличието на своето стадо, съставено основно от каракачански овце – древна местна порода, ФДФФ решава да разработи настоящото проектно предложение и да увеличи положителното въздействие от дейността на своето стадо.

Проектът е насочен към популяризиране и възстановяване на трансхуманцията като привлекателен, икономически ефективен и екологосъобразен начин за животновъдство в България. Екипът на проекта използва пълноценно уникалния потенциал на Фонд за дива флора и фауна (ФДФФ), поради притежаването на екоферма и средно голямо стадо овце и кози в типичен пасищeн пейзаж на Котленската планина. Организацията разполага и с изключителен опит в управлението на пасищни местообитания, както и в решаването на проблемите на животновъдите, свързани с хищници.

С оглед на тези предимства е изготвен списък с дейности за постигане на целите на проекта, като например:

• привличане на стопани към екстензивно отглеждане на овце, кози и говеда;

• изследване на традиционните трансхуманционни маршрути;

• организиране на трансхуманцията на стадото овце и кози на ФДФФ (по пътеки или с придвижване на храна) към зимните пасища на Източни Родопи и обратно към летните пасища на Котленската планина;

• подпомагане на колонията лешояди в Източни Родопи чрез допълнителен потенциален източник на храна;

• привличане и обучение на млади хора за професията на овчар чрез организиране на овчарско училище за 12 ученици в екофермата на ФДФФ и обновяване на фермата;

• организиране на пътуваща фотоизложба за популяризиране на трансхуманцията;

• издаване на книга и създаване на филм, обясняващи и популяризиращи трансхуманцията.

Проектът е планиран да се реализира за период от 18 месеца и се изпълнява в района на Котленската планина и Източните Родопи, съответно в летните и зимните пасищни местообитания.

Първата стъпка за възстановяване на трансхуманцията на дълги разстояния беше изготвянето на план за действие. Екипът на ФДФФ премина по добре известния стар път от Стара планина към Източни Родопи, Сакар и Странджа. Точният маршрут беше картографиран, а собствеността върху земите беше проверена. Основно бяха избрани държавни и общински земи за възстановяване на маршрута.

За първата експериментална зимовка на агнетата от стадото на ФДФФ беше избран районът на Източни Родопи, поради високата му природозащитна стойност, мекия зимен климат и дългогодишната активност на нашия партньор БДЗП (Българско дружество за защита на птиците) в региона повече от 15 години. Освен това, този район е последното местообитание на лешояди – скален и черен – в България, благодарение на относително адекватната наличност на храна.

Първите придвижвания на стадото бяха извършени през есента на 2006 г. с камион. Връщането към Котленската планина беше осъществено отново с камион през пролетта на 2007 г. Придвижването на стадото по собствен ход е планирано за есента на 2007 г., когато числеността на стадото ще бъде достатъчна за целите на проекта и за по-широка публичност на събитието.

ФДФФ привлече първите туристи, еко-доброволци и журналисти, за да наблюдават експерименталните краткосрочни придвижвания на стадото в Котленската планина. С нарастващия интерес към екофермата на ФДФФ и трансхуманцията, към проекта се присъединиха шест международни доброволци.

ФДФФ организира овчарско училище в Котленската планина. Беше извършен ремонт на къщата за овчарите към овчарника на ФДФФ и беше закупено необходимо обзавеждане. Къщата за овчарското семейство във фермата беше ремонтирана, а допълнителна трапезария и спалня бяха оборудвани за нуждите на овчарското училище. Ремонтираната къща е от значение за настаняване на еко-доброволци и други овчари, които желаят да използват пасищата в Котленската планина през летния период.

Досега шест млади хора бяха обучени в овчарски умения в рамките на две едномесечни обучения. Тази практика е планирано да продължи и след приключване на проекта, като ФДФФ ще осигурява безплатно обучение, настаняване и, вероятно, храна за избраните участници. Обучаемите с отлични резултати получават препоръки за работа като овчари във ферми, произвеждащи биопродукти и/или практикуващи трансхуманция.

В момента се подготвят изложба, брошура и видео продукция за популяризиране на трансхуманцията и за привличане на повече стопани към сътрудничество за нейното въвеждане в България.

Технология

Инициирането на дейностите представлява адаптиране на традиционните практики към съвременния начин на живот. Основната технология на проекта се състои във възстановяване на трансхуманцията и екстензивното животновъдство в райони с висока природна стойност чрез интегриране на традиционните елементи с модерни подходи.

Екологични ползи

Глобални:

Глобалният ефект от проекта се очаква основно чрез създаване на модел и разпространение на успешни практики за прилагане на трансхуманцията, както и чрез предвидено бъдещо увеличение на броя на стадата, практикуващи трансхуманция и съответното управление на местообитанията.

Прякото въздействие на проекта върху управлението на стадото овце на ФДФФ включва около 150 хектара в Котленската планина и около 200 хектара в планините Странджа и Източни Родопи. В Котленската планина двойките на ливаден дърдавец (Crex crex), които гнездят в ливадите, поддържани чрез пасене от стадото на ФДФФ след косене, показват два пъти по-висок успех при размножаването в сравнение с тези, които гнездят в ливади, подложени само на косене. Това вероятно се дължи на естественото наторяване на ливадите чрез овчите екскременти, което води до благоприятна тревна покривка и висока плътност и разнообразие на насекоми, които са храна за ливадния дърдавец.

Тъй като стадото на ФДФФ е на паша през лятото в Котленската планина, местообитанието на лалугера (Spermophilus citellus) постепенно се възстановява. Планира се дори повторно въвеждане на този глобално застрашен вид в района. Управлението на пасищата в низините като местообитание на лалугера и неговото потенциално връщане в Котленската планина подпомага още три глобално застрашени вида, включително царския орел (Aquila heliaca), ловния сокол (Falco cherrug), пъстрия пор (Vormela peregusna) и много други, тъй като те са основна част от техния хранителен режим.

Трансхуманцията предоставя възможност за отглеждане на по-голям брой животни поради минимизиране на загубите при размножаване. По-големите стада осигуряват повече храна за хищниците и падалоядните видове (повечето от които са застрашени лешояди, орли, вълци, мечки и др.), както чрез плацентата, мъртвите новородени, така и при смърт на стари или болни животни на пасищата.

Въздействието на проекта се очаква да нарасне в бъдеще с увеличаването на броя на животните и фермите, включени в трансхуманцията. От началото на проекта ФДФФ успя да привлече още пет стопанства с около 300 овце и 50 крави за практикуване на трансхуманцията.

Локални:

Три вида птици се завърнаха в района на Котленската планина, където стадото овце на ФДФФ пасе през летния период. За първи път от 50-те години на XX век в планината бяха установени гнездящи двойки на черночелата сврачка (Lanius minor), червеноглавата сврачка (Lanius senator) и белоопашатия мишелов (Buteo rufinus). И трите вида изискват степоподобни местообитания с оптимално използвани пасища, които стават все по-редки в планините на България.

Същевременно е очевидно, че числеността на насекомоядните птици и бозайници около фермата на ФДФФ значително се е увеличила и сега те са много по-обилно представени. Сред тях са лястовиците (Hirundo rustica, Delichon urbica, Hirundo rupestris), таралежът (Erinaceus concolor) и др.

Ползи за поминъка

Управлението на определени местообитания е възможно чрез регулиране на пастирските дейности. Трансхуманцията се счита за една от най-добре адаптираните системи към естествените условия на пасищното животновъдство, която подпомага управлението на пасищата както в равнините, така и в планините. Освен това, трансхуманцията има изключително значение за местните общности в планините, които са изправени пред икономически затруднения. Ефективното животновъдство е една от възможните устойчиви алтернативи за местните хора да използват по устойчив начин планинските екосистеми. В същото време, равнинните общности се възползват от свежите планински пасища и водоизточниците за животновъдство през горещите летни месеци. Възстановяването на трансхуманцията носи полза и на равнинните, и на планинските общности, тъй като техните територии са по-слабо изложени на деградация и ерозия.

В рамките на проекта ФДФФ привлече още шестима животновъди към екстензивно отглеждане на стадата си в партньорство с фонда. Трима от овцевъдите-кооператори са млади стопани, които тепърва започват съвместната си работа с ФДФФ. Около 40 души – служители, стажанти, работници и членове на проектния екип – получиха финансова полза чрез участие в дейности като строителство, доене, пашуване, обучение, управление на проекта и др. Около 50 % от наетите са представители на малцинствата в България (каракарчани, роми и турци).

На национално ниво България спечели още едно място, управлявано по устойчив и природосъобразен начин, и още една традиционна агро-екологична практика беше възстановена на национално равнище, демонстрирайки добри резултати пред широката общественост.

Развитие на капацитет

Проектът помогна на ФДФФ да разшири своето въздействие върху екосистемите и местната общност. Фермата беше ремонтирана и трансформирана в овчарско училище, което също се използва за настаняване на еко-доброволци. Шестима млади мъже бяха обучени и привлечени към овчарската професия, като специално внимание беше отделено на екстензивното и природосъобразно животновъдство.

Разширената площ на пасищата, управлявани от ФДФФ, възлиза на около 350 хектара. В процеса беше събрана безценна информация за номадизма на Балканите в миналото и днес – трансхуманционни маршрути, практики за доене и отглеждане на агнета и др. В резултат екипът на ФДФФ вече притежава най-голямата експертиза в България сред неправителствените организации по въпросите на съвместното съществуване на дивата природа и животновъдството и намирането на решения на свързаните проблеми.

Премахване на бариери

Дългата трансхуманция беше изгубена след началото на комунистическия период в България в края на 40-те години. В рамките на настоящия проект ФДФФ е пионер и първи експериментатор в прилагането на тази практика, като премества стадо овце на разстояние около 300 км между зимни и летни пасищни територии. За първи път българските институции (ветеринарни служби, горски стопанства и екологични инспекции) бяха подтикнати да реагират и да предложат реални и законови решения за това как трансхуманцията може да бъде осъществявана без нарушаване на законите. Днес вече съществуват и писмени доказателства за тези решения.

Надграждане

През последните години в България се наблюдава нова вълна в природозащитното движение – насочена към предоставяне на реални икономически модели за хората, които показват как да развиват бизнес и едновременно с това да опазват, или поне да не променят, природните местообитания. Чрез практикуване на екстензивно животновъдство и трансхуманция ФДФФ успя да увеличи доверието на хората към природозащитниците. Печалби или загуби, борба с болести по животните, природни бедствия или институционално бездействие спрямо фермерите, обсъждането на цената на млякото, месото или вълната и реалният интерес към тези въпроси – всичко това кара заинтересованите страни да слушат внимателно и с уважение изказванията на ФДФФ.

Освен това, екипът на ФДФФ се стреми да промени нагласите и общественото възприятие за овчарската професия, която все още има много нисък престиж сред младите хора. Затова, без да създава нелоялна конкуренция, ФДФФ изплаща на своите овчари адекватни възнаграждения – едни от най-високите за този вид труд в региона – с цел да ги накара да се чувстват уважавани и мотивирани да развиват своите професионални умения.