Целта на този проект е да възстанови традицията за използване на кучета пазачи с цел предотвратяване на нападенията от диви хищници върху селскостопанските животни в България.

По време на комунизма всички стопанства бяха колективизирани, така че съществуваха само големи стада добитък, които постоянно се наблюдаваха от овчари и през нощта се държаха заключени в държавни ферми. Това направи ролята на каракачанското куче като куче пазач излишна и породата почти изчезна.

Каракачанското куче е традиционна българска порода кучета пазачи.

След падането на комунизма обаче земеделските практики в България драстично се промениха и сега овцете обикновено се отглеждат в малки кооперативни стада, като собствениците се редуват да ги пасат. Често стадата са слабо наблюдавани през деня, а нощем овцете се прибират в лошо поддържани обори, които предлагат малка защита срещу хищници. В резултат на това малките стопани търпят сериозни загуби.

В момента има реална нужда от кучета пазачи като каракачанските кучета, които могат да осигурят 24-часова защита на стадата, независимо къде се намират. Ако каракачанските овчарки са правилно обучени и се използват в ефективен екип (едно куче не е достатъчно), те могат да осигурят почти пълна защита на добитъка, като сведат нападенията до минимум. Освен това намаляват нуждата някой постоянно да наблюдава стадото (въпреки че това все още е препоръчително), което много се харесва на стопаните.

Каракачанските кучета са изключително ефективни кучета пазачи – могат да възпрат всеки хищник, с изключение на могъщата мечка.

Въпреки предимствата на каракачанските овчарки, те все още се използват рядко поради липсата на животни и високата им цена (понякога колкото една месечна заплата за средностатистически българин).

Фондация FWFF разглежда възстановяването на каракачанските кучета като огромен приоритет за опазването на хищни и мършоядни видове като мечките и лешоядите. Използването на каракачански овчарки значително намалява нападенията на хищници върху добитъка и съответно конфликта между хората и хищниците, което би трябвало да доведе до намаляване на употребата на незаконни отровни примамки, които имат силно негативно въздействие върху тези видове.

За да постигне тази цел, FWFF работи с развъдчици за официална регистрация на породата, така че генетичният фонд на тези силни и издръжливи кучета да бъде защитен. FWFF също си сътрудничи с развъдчици, за да направи повече каракачански кучета достъпни за животновъдите.

Но дори ако броят на кучетата се увеличи, цената им остава твърде висока за много стопани. Затова FWFF започна проект за даряване на каракачански кучета на овчари, най-силно засегнати от хищнически нападения. Засега това се прави като част от компенсационна програма в югозападна България, но се надяваме инициативата да се разшири в цялата страна. Като винаги се дарява мъжко и женско каракачанско куче, целта е животните да започнат да се размножават и така да направят породата по-достъпна за местната общност.

Тъй като използването на каракачанските кучета е почти изчезнало като практика, FWFF осигурява необходимо обучение на животновъдите, за да могат те да обучат кучетата си възможно най-ефективно. Лошо обучените кучета пазачи са почти безполезни, затова FWFF постоянно следи напредъка им, за да гарантира, че те се отглеждат и обучават правилно и че поколението им се разпределя по подходящ начин.

Ако използването на каракачанските кучета стане всеобщо, това ще бъде изключително важно средство за опазването на много от най-значимите хищници в България.

FWFF дарява каракачански кучета на фермери, най-силно засегнати от хищници, с цел да възстанови каракачанското куче като стандартно средство за защита срещу хищници.